Пет Забележителности На София

1. Храм-паметник "Св. Александър Невски"

Най- големият действащ православен храм в България и втори по големина на Балканския полуостров. Построен е в памет на руските воини, загинали за освобождаването на на България през Руско-турската война (1877-1878 г.) Посветен е на руския герой  и светец Ал. Невски, патрон на императора и покровител руското войнство.
Частица от чудотворните мощи на светеца, дарени през 1998 г. от Руската православна църква,  са изложени за поклонение пред централния олтар. Храмът е строен в неовизантийски стил  между 1904 и 1912 г. по проекта на руския архитект проф. Ал. Померанцев.
Храмът представлява  петкорабна кръстокуполна  базилика с акцентирано централно  кубе.
Земната площ от 3170 кв.м. и побира около 5000 дущи.  Дълъг е 75 метра, широк 55 метра. Общо тегло на 12-те камбани, излети и донесени от Мусква, е 23 тона. Позлатеният слой на куполите   700 кв.м.  Храмът притежава 82 маслени икони и 273 темперни изображения, изработени  от най-добрите за времето си руски и български художници. Общата площ на  монументалната живопис  е около 17 000 кв.м. През  1924 г. храмът е обявен за паметник на културата а през 1953 г. - за Патриаршеска катедрала. В криптата му са експонирани едни от най-ценните и красиви  икони от епохата  на Българското средновековие и Възраждането. Храм-паметникът "Св. Александър Невски" се намира в центъра на София, на едноименния площад.

2. Национален музей " Боянска църква" 

Боянската църква "Св. св. Николай и Пантелеймон " е не само  най-представителния паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през XIII век. През 1979 година е включена  в списъка на  ЮНЕСКО на Световното културно наследство . Църквата е изградена на три етапа. Първата постройка е малка, едноапсидна и е построена в края на X век и началото на XI век. Втората част на църквата е пристроена в средата на XIII век със средства, дарени  от севастократор Калоян и съпругата му  Десислава. Тя е двуетажна църква гробница. Третото разширение, направено с дарения от местното население, е от XIX век. След освобождението жителите на село Бояна искат да съборят старата средновековна и възрожденска църква и да построят нова, по-голяма.  Царица Елеонора, втора съпруга на цар Фердинанд, я спасява като предоставя  на селяните друг терен.  Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 година , изобразените 89 сцени и композиции с 240 образа на светци, ангели,както и ктиторските и царските портрети се отличават с нехарактерни  до тогава ярки и плътни цветове, индивидуалност и виталност.  Понастоящем е филиал на Националния исторически музей. 

3. Храм "Света София"

Построена е преди повече от 1500 години върху основите на няколко по-стари църкви от времето на Римския град Сердика. Според изследователи архитектурата й  е  преход между  византийски и романски стил. Тя е засводена, трикорабна базилика с купол и форма на латински кръст. Височината на купола е 19,75 м., а диаметъра му е 9 м.

През XII-XIV век е митрополитска църква и дава името си на града. За първи път в грамотата на цар Иван Шишман, връчена   на Драгалевския манастир през 1382 година, град Средец е назован София. Силуетът и е  поставен на герба на София при изработването му през  1900 година. Под  храма се оформия уникален археологически музей, един от      най-големите подземни музеи в Европа.

4. Национален църковен историко-археологически музей

Колекцията на Църковния музей включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство, ЗД нашите земи. Едни от най-ценните експонати на музея са най-старата намерена рисувана икона в България от X век на Св. Георги и Св. Димитър на коне от Созопол и двулицевата икона на Св. Богородица Пътеводителка (Одигитрия) От Поганово.

Много богата е иконната сбирка от късното Средновековие. Тя включва емблематични шедьоври като "Св. Богородица Пътеводителка с житийни сцени" от ХV-ХVI в., "Св. Троица Старозаветна" от 1598 г.поредицата празнични икони от с. Присово (ХVII в.). Високото богословско и художествено качество на тези творби свидетелства за висотата на духовния живот през тези векове на иноверско владичество.

Най-обширна в количествено отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори: тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и други.

Музеят е същевременно научен и просветен институт. Помещава се в зданието на Духовната академия (дн. Богословски факултет на СУ, бел. Ред), съградено в 1906 г. като паметник в чест на провъзгласяване Българската църковна независимост през 1870 г. Сградата, намираща се в центъра на града - на пл. Ленин (дн. Пл. "Св. Неделя", бел. Ред.), Е построена на времето ПО проект на арх. Грунангер, който, ако и чужденец, е потърсил значителна връзка с националното ни наследство - живописния ни архитектурен стил от епохата на Втората българска държава с главни паметници - църквите в Несебър; По фасадата живописно, ПО проекти на проф. Харалампи Тачев и изпълнение на проф. Никола Ганушев, са дадени портрети на български просветители и духовници-възрожденци. (Разрушеният през последната война купол на сградата със живописната композиция под него "Четене на фермана от Иларион Макариополски за обявяване на българската екзархия в 1870 г." чакат своето възстановяване.)

До 1921-1922 г. музеят е само присинодална сбирка с материали-паметници, събирани още непосредствено след Освобождението на България и по-късно. С ред синодални разпореждания от 90-те години на XIX в. започва още ПО-системно набиране на ръкописи и старо-печатни книги, на старинни и ценни икони, утвари, исторически и архивни материали и др. Издават се и наставления за събиране на паметниците. През 1900 г. Евтим Спространов публикува първите събрани в синодалната библиотека 157 ръкописа. Сбирката впоследствие се увеличава още повече и в 1922 г. тя, официално регламентирана и от държавата, прераства в сегашния Централен църковен историко-археологически музей. Първият директор е акад. проф. прот. Ив. Гошев, който и продължава наченатата обработка на музейните материали

5.Национална художествена галерия

Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби - живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Националната художествена галерия има няколко филиала - Крипта на храм-паметник Св. Александър Невски (към отдел "Средновековно и възрожденско православно изкуство"), Музей на съвременното изкуство - Софийски Арсенал, Музей на социалистическото изкуство, Къща-музей Вера Недкова, Къща-музей Никола Танев и Къща-музей Иван Лазаров.