Любовта

Любовта като събитие 

     Хайгер нарича човека "битие-в-света" и "събитие". Има екзистенциално събитие, което преодолява  самотата и не накърнява, а усилва личността. Това събитие е любовта. Любовта е тази уникална съвместимост, която може да създаде  самодостатъчен свят. Затова влюбените  търсят уединение. Тук няма условия "ако...","то..".  Влюбените се кълнът във вечна вярност,  защото вечността, без краят на времето е един от символите на абсолютното. Те си измислят нови имена, защото името е знак за навлизане в света, а тук се появява нов свят.

Половинките на човек

     Според един мит, разказ от Платон в диалога " Пирът", хората някога са били двуполови същества . Силата им обаче била толкова голяма, че боговете се страхували  за властта си и ги разделили  да две еднополови половинки. От тогава човек търси "своята половинка ". Именно половинката - своето друго, различното, но част от едно цяло.

    И щом човек намери "своята половинка " , бива обхванат от  ентусиазъма на любовта.

А за любовта "няма нищо невъзможно".

Любовта като свят

       Истинската любов създава не само ново огледало, в което старият свят изглежда  

най-истинен, но създава нов реален свят - дом и деца. 

    Домът - превръща чуждите предмети в свои. Домашната вещ е донесена от грижата или празника. Тук вещите губят своята пазарна цена (обща за всички) и получават уникална, екзистенциална стойност. Вехтото може да стане по-скъпо от новото, а счупеното да бъде съхранено като скъп спомен. Вещите са предметната памет на семейната хронология. Семейните  празници ги датират като сантиментални реликви на семейното време. По вещите е утаена грижата за дома като самодостатъчен свят.

    В децата любовта въплъщава вечността на човешката природа. 

   Благодарение на любовта, семейството, дома и децата човек като екзистенция напуска самотата, смъртта и единичността си и преминава в безкрая  на човешката история, навлиза чрез труда в природата , а чрез творчество - в създаването на културни ценности.