Апенцелер

Произход	Швейцария
FCI номер на стандарта	№ 46
Класификация по FCI	Група 2. Пинчери и шнауцери. Догообразни и швейцарски пастирски кучета Секция 3. Швейцарски пастирски кучета
American Kennel Club (AKC)	-------------------------------------------------------------------------
British Kennel Club (KC)	Призната: "Ползвателни - Utility Group"
Предназначение на породата	-------------------------------------------------------------------------
Класификация по интелигентност	-------------------------------------------------------------------------
Тегло (по FCI)	22-32 кг
Ръст (по FCI)	Мъжки: 52-58 см Женски: 48-54 см
Космена покривка (по FCI)	Черна с подплащници и бели петна на глава, шия, гърди, лапи и върха на опашката
Живот	10-13 години

Характеристики

- Рядко срещано

- интелигентно

- енергично

- социално

- Обича да лае

Повече за породата

Има две теории за произхода на апенцелера. Според първата родното място на породата планинските райони на Швейцария. Според втората тя е пренесена в швейцарските Алпи от римляните. Апенцелерът е най-рядката от четирите алпийски породи кучета.

  Предстваителите на породата имат мускулесто, със средни размери. Височината им варира от 45 до 58 см, а теглото - от 24 до 35 кг. Главата е широка, с издължена муцуна. Очите са малки и оцветени в тъмната гама, също както носната гъба. Ушите са увиснали, а опашката е дебела и навита и се носи над гърба. Козината е дебела и лъскава. Окраската се среща най-често в кафяво или черна, бели или ръждиви петна.

  Апенцелерът е интелигентно и енергично куче. Той е много социален и се привързва към членовете на смейството. Ако се изолира и не му се обръща внимание, той става отегчен и апатичен. С правилно възпитание, той става добра компания за децата и другите животни в домакинството. Може да се отнася резервирано с непознати и обича да лае много. Не е подходящ за отглеждане от хора, които нямат опит в отглеждането на кучета, които не обичат движението и живеят в апартамент. Продължителността на живота му е около 12 години. Кучетата от тази порода се отличават с много добро здраве и не са известни данни да са предразположени към отделни болести. Козината им се поддържа лесно, а къпането е трябва да става само когато е наложително. Препоръчително ушите да се преглеждат редовно.