Бегликташ

Бегликташ или Беглик Таш е разположен на българското Черноморие на 5 км. от гр. Приморско и на 40 км. от гр. Бургас в полите на планината Странджа. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите древно-тракийски мегалитни светилища на територията на България.
Общата площ - централната част на обекта заема площ около 8 декара.

Галерия --->  Тук !!!             Забележителности ----> Тук !!!



Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) - най-ранните артефакти датират от VII - V в. пр. Хр., а тези от по-късни епохи от IV - II в. пр. Хр. до до IV в. сл. Хр. Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години - от XV в. пр. Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство.




Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древно поселение, за което се предполага, че е селището Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 5 км от гр. Приморско. Обектът е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св. Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка.



Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия.


През второто хилядолетие пр. Хр. (Но вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подреждат някои от скалните късове, за да съградят своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син - Бога-Слънце (Загрей / Аполон / Дионис). Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.

Като разположение заема централно място в региона - намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр. Хр., като функционира до 5 в. сл .Хр. по своята същност мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни.