Замисляли ли сте се в какво се превърнаха социалните мрежи в България? Честно казано, те са един тъжен развъдник на анонимни комплексари и неграмотни „капацитети“, където всеки има мнение, но малцина имат факти.
Удивително е колко бързо хората тук са готови да си покажат рогата, да обиждат, да псуват и да си изливат жлъчката, без да познават и 1% от истинската ситуация. Класика в жанра: една овца заблее в групата — и цялото стадо тръгва сляпо след нея. Психологията на тълпата, но в дигитален формат.
Това, което виждаме, е удивително:
◇Огромно самочувствие, захранвано от пълна неграмотност. Хора, които не знаят къде се слага пълен член и запетая, които пишат „незнам“ и „коминтара“, са най-гласовитите съдии.
◇Анонимна „смелост“. Колко „велики“ и „директни“ са всички... но зад фалшиви профили, без истинско име, без лице, без отговорност. Скрити мишоци, които в реалния живот сигурно гледат в земята.
◇Стаден манталитет. Никой не пита „Какъв е контекстът?“, „Какви са фактите?“. Достатъчно е някой да подхвърли една кост (или една снимка) и злобата се отприщва.
Гледам всичко това и ми е тъжно. Тъжно е колко ограничени, злобни и деградирали са станали много хора. Тази злост не ви прави интересни, прави ви жалки и комплексирани. Животът не се води във Facebook групите.
Затова имам един съвет: Вместо да раздавате присъди в чуждия живот и да философствате неграмотно, замислете се малко над собствения си живот. По-малко стаден инстинкт, повече работа върху себе си. И може би, за начало, научете правописа. Помага!
Коментари
Публикуване на коментар