Страх от училище

При изследването на причините за недостатъчното концентриране, нервността, смущенията в говора и съня, агресивността, трудностите при установяване на контакт, астмата и подмокрянето всички стигаме до едно място – училището

При разговорите с родителите, в писмата им, посредством които се опитвам да установя първопричината, постоянно се поставя въпросът: “Училището ли разболява нашите деца?”

Причинно свързани с училището са най-вече повръщането, болките в корема и астмата. Контролните работи, свидетелствата, повтарянето на класа са за много ученици и техните семейства низ от разочарования.
От това страда самочувствието на децата и много често и способността им за напредък в училище дори тогава, когато възможностите им показват, че биха могли да бъдат добри ученици.

“Момчето ми би могло да бъде по-добър ученик, ако можеше добре да се концентрира”. Това стереотипно изречение чуваме най-малко един път седмично. Постоянно установяваме, че става дума за липса на инициативност, която се базира на страха от училище – от контролните работи, от учителите.

Достигането на известни постижения упражнява натиск. Дете, което винаги пише лоши контролни работи, в сравнение с по-добрите резултати на останалите, е вече обезкуражено. Това не отговаря на изискванията на Песталоци: “Никога не сравнявай детето с останалите, а винаги само с него самото.”

Давлението, което се окозва върху децата за постигане на успех в училище, поражда страх от бъдещето. Това се отнася за 70% от моите малки пациенти.

И по рано съм си задавала въпроса, дали не трябва всяка седмица в определен ден да се прави контролна работа, не като оценка, а повече като упражняване. 
Писането на контролни работи трябва да се превърне за всеки ученик в нещо съвсем естествено, така че никой да не получава сърцебиене и болки в корема преди контролната, а да се радва, че ще може да покаже своя напредък в учението.

Една случка, която ми разказа един от синовете ми от неговите ученически години, затвърди в мен това убеждение: “Не можех да се справя с правописа.
Така че не беше чудно, че пред диктовки се страхувах. Можеш да си представиш ужаса, който изпитвах, когато заместникът на болната ни класна ни съобщи, че от днес нататък ще пишем всеки ден диктовка. Протестът ни не помогна, диктуваше ни, и то твърде бързо. Когато каза “край”, почти всички бяхме смутени. След това обаче, и това за нас беше съвсем необичайно, всеки трябваше да поправи диктовката на съседа си. Това ни обнадежди. С жестове и погледи се договаряхме, разменяхме си по някоя и друга думичка и когато учителя излезе под предлог, че има работа в учителската стая, ние изпаднахме в еуфория, която премина в трескава работа. Най-добрите от класа помагаха и резултатът надмина очакванията. Учителя се поусмихна, похвали ни и тази игра се повтаряше почти всеки ден.
След това, при истинските класни работи, се оказа, че нашите постижения наистина решително са се подобрили. Това, което, наблюдавано с недоброжелателно око, можеше да се схване като поощрение към измама, ни научи не само на правилен правопис, но и на социално поведение. Разбрахме, че няма защо да се страхуваме, когато грешките не ни наказват, а само ги поправят. За тези диктовки без страх, за учението без принуда си спомнях и по късно, през студентските години, когато изрази като “Не искам нищо да уча, а да получа диплома” бяха на мода.

Когато ученикът е способен да учи вдъхновено, т.е. да възприема всичко с желание, което ще му бъде нужно през живота, той добива увереност, не се притеснява за болежки и учението му доставя радост.

Педагозите, които умеят да ръководят класа си с любов и добрина, да преподават с обаяние и разбиране, повишават готовността на децата за учене и то се превръща в нещо леко и разбираемо.

Всеки учител с чувство за отговорност разбира много добре какво означава за ученика похвалата и мъмренето. Решаваща роля играят и човешките взаимоотношения Не е необходимо ученикът веднага да премине на “ти” с учителя, понеже това в известна степен би допринесло за разрушаването на респекта, но той би трябвало да го възприема като приятел.