Представена публикация

Пет Забележителности На София



1. Храм-паметник "Св. Александър Невски"



Най- големият действащ православен храм в България и втори по големина на Балканския полуостров. Построен е в памет на руските воини, загинали за освобождаването на на България през Руско-турската война (1877-1878 г.) Посветен е на руския герой  и светец Ал. Невски, патрон на императора и покровител руското войнство.
Частица от чудотворните мощи на светеца, дарени през 1998 г. от Руската православна църква,  са изложени за поклонение пред централния олтар. Храмът е строен в неовизантийски стил  между 1904 и 1912 г. по проекта на руския архитект проф. Ал. Померанцев.
Храмът представлява  петкорабна кръстокуполна  базилика с акцентирано централно  кубе.
Земната площ от 3170 кв.м. и побира около 5000 дущи.  Дълъг е 75 метра, широк 55 метра. Общо тегло на 12-те камбани, излети и донесени от Мусква, е 23 тона. Позлатеният слой на куполите   700 кв.м.  Храмът притежава 82 маслени икони и 273 темперни изображения, изработени  от най-добрите за времето си руски и български художници. Общата площ на  монументалната живопис  е около 17 000 кв.м. През  1924 г. храмът е обявен за паметник на културата а през 1953 г. - за Патриаршеска катедрала. В криптата му са експонирани едни от най-ценните и красиви  икони от епохата  на Българското средновековие и Възраждането. Храм-паметникът "Св. Александър Невски" се намира в центъра на София, на едноименния площад.

2. Национален музей " Боянска църква" 


Боянската църква "Св. св. Николай и Пантелеймон " е не само  най-представителния паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през XIII век. През 1979 година е включена  в списъка на  ЮНЕСКО на Световното културно наследство . Църквата е изградена на три етапа. Първата постройка е малка, едноапсидна и е построена в края на X век и началото на XI век. Втората част на църквата е пристроена в средата на XIII век със средства, дарени  от севастократор Калоян и съпругата му  Десислава. Тя е двуетажна църква гробница. Третото разширение, направено с дарения от местното население, е от XIX век. След освобождението жителите на село Бояна искат да съборят старата средновековна и възрожденска църква и да построят нова, по-голяма.  Царица Елеонора, втора съпруга на цар Фердинанд, я спасява като предоставя  на селяните друг терен.  Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 година , изобразените 89 сцени и композиции с 240 образа на светци, ангели,както и ктиторските и царските портрети се отличават с нехарактерни  до тогава ярки и плътни цветове, индивидуалност и виталност.  Понастоящем е филиал на Националния исторически музей. 

3. Храм "Света София"

Построена е преди повече от 1500 години върху основите на няколко по-стари църкви от времето на Римския град Сердика. Според изследователи архитектурата й  е  преход между  византийски и романски стил. Тя е засводена, трикорабна базилика с купол и форма на латински кръст. Височината на купола е 19,75 м., а диаметъра му е 9 м.
През XII-XIV век е митрополитска църква и дава името си на града. За първи път в грамотата на цар Иван Шишман, връчена   на Драгалевския манастир през 1382 година, град Средец е назован София. Силуетът и е  поставен на герба на София при изработването му през  1900 година. Под  храма се оформия уникален археологически музей, един от      най-големите подземни музеи в Европа.

4. Национален църковен историко-археологически музей


Колекцията на Църковния музей включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство, ЗД нашите земи. Едни от най-ценните експонати на музея са най-старата намерена рисувана икона в България от X век на Св. Георги и Св. Димитър на коне от Созопол и двулицевата икона на Св. Богородица Пътеводителка (Одигитрия) От Поганово.
Много богата е иконната сбирка от късното Средновековие. Тя включва емблематични шедьоври като "Св. Богородица Пътеводителка с житийни сцени" от ХV-ХVI в., "Св. Троица Старозаветна" от 1598 г.поредицата празнични икони от с. Присово (ХVII в.). Високото богословско и художествено качество на тези творби свидетелства за висотата на духовния живот през тези векове на иноверско владичество.
Най-обширна в количествено отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори: тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и други.
Музеят е същевременно научен и просветен институт. Помещава се в зданието на Духовната академия (дн. Богословски факултет на СУ, бел. Ред), съградено в 1906 г. като паметник в чест на провъзгласяване Българската църковна независимост през 1870 г. Сградата, намираща се в центъра на града - на пл. Ленин (дн. Пл. "Св. Неделя", бел. Ред.), Е построена на времето ПО проект на арх. Грунангер, който, ако и чужденец, е потърсил значителна връзка с националното ни наследство - живописния ни архитектурен стил от епохата на Втората българска държава с главни паметници - църквите в Несебър; По фасадата живописно, ПО проекти на проф. Харалампи Тачев и изпълнение на проф. Никола Ганушев, са дадени портрети на български просветители и духовници-възрожденци. (Разрушеният през последната война купол на сградата със живописната композиция под него "Четене на фермана от Иларион Макариополски за обявяване на българската екзархия в 1870 г." чакат своето възстановяване.)
До 1921-1922 г. музеят е само присинодална сбирка с материали-паметници, събирани още непосредствено след Освобождението на България и по-късно. С ред синодални разпореждания от 90-те години на XIX в. започва още ПО-системно набиране на ръкописи и старо-печатни книги, на старинни и ценни икони, утвари, исторически и архивни материали и др. Издават се и наставления за събиране на паметниците. През 1900 г. Евтим Спространов публикува първите събрани в синодалната библиотека 157 ръкописа. Сбирката впоследствие се увеличава още повече и в 1922 г. тя, официално регламентирана и от държавата, прераства в сегашния Централен църковен историко-археологически музей. Първият директор е акад. проф. прот. Ив. Гошев, който и продължава наченатата обработка на музейните материали

5.Национална художествена галерия



Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.
Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби - живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Националната художествена галерия има няколко филиала - Крипта на храм-паметник Св. Александър Невски (към отдел "Средновековно и възрожденско православно изкуство"), Музей на съвременното изкуство - Софийски Арсенал, Музей на социалистическото изкуство, Къща-музей Вера Недкова, Къща-музей Никола Танев и Къща-музей Иван Лазаров.


Коментари

Lilencety

Нито една телевизия, филм или сериал не се излъчва или хоства от този сайт. Използват се само безплатни линкове към тях, предоставени от потребителите, тези линкове се разпространяват свободно в интернет пространството.
Ако вие сте притежател на авторското право на някой фаил, който има линк в сайта и желаете той да бъде премахнат от сайта, може се свържете с нас чрез формата за контакти, където да посочите какъв е проблема.

Благодарности : Lilencety