Истинската Любов

Истинската любов за много хора е мит, илюзия, фантазия.
 В днешния свят обаче няма любов, няма много влюбени. Има страшно много двойки, уж влюбени, но тяхното не е любов. Твърде много хора възприемат любовта като обвързване, като нужда като необходимост, даже и като мода.
  Когато човек обича истински той става част от Вселената, в пълния смисъл на думата. Сърцето му започва да бие с нейния пулс, мислите му (ако има такива по изключение) започват да текат в нейния ритъм.
За пръв път той осъзнава реално света, в който живее, съзира хармонията и красотата, съзира цъфналата роза, чува птичата песен, любува се на изгрева и залеза. За него времето е спряло и всеки миг е вечност, една блажена вечност. Влюбеният човек е невероятно чист и красив, той грее, той сияе. Буквално свети и осветява всичко около себе си, той е лек и свободен, освободен. Стъпките му са леки, походката му е грациозна. Той се любува на целия свят и целия свят се любува на него.
  Влюбеният изпитва нужда да обича, не да бъде обичан, той не обсебва партньора си, не го оковава, а просто го обича. Не изпитва нужда да го променя, защото е безсмислено, обича го такъв какъвто е. Няма обвързване или ограничаване, а освобождаване, разчупване на ограниченията, на границите. Влюбените имат крила и летят, за тях гравитацията не важи, те се носят в небесата с птиците и танцуват с облаците.
  Човек се страхува от любовта заради раздялата, заради това, че може да липсва взаимност, заради това, че тя може би няма да продължи достатъчно дълго ... Истината е в това че човек се страхува да излезе извън границите на собствената си личност. Страх го е от болката да ... но това не е истинската причина за страха му. Всеки човек е бил нараняван физически и психически и винаги го е превъзмогвал. Случвало му се е много пъти, случвало се е на много хора, на всеки от нас! И винаги Животът е показвал едно! Човек е ПО-силен от болката и без значение колко голяма е тя, той може да я превъзмогне!

Това което не ни убива ни прави по-силни !!!!!

  Всъщност човек се страхува, не от болката, а от Неизвестността.С нея човек не се е срещал никога, доближавал я е, но тя винаги му се е изплъзвала. Неизвестността крие всичко в себе си, всички тайни на Живота. В океана на Неизвестността човек не може да оцелее. Човекът, който е бил го няма вече, той се е удавил в океана и на негово място от същия този океан на истинския живот се е родил нов човек. Причината, поради която човешкото същество се страхува от Любовта е, че тя е мост към Неизвестността и ако той има смелостта да тръгне ПО този мост и да достигне отвъдния му край, ще е узнал още една от тайните на истинския пълноценен живот. Живот, в който мечтите не са блянове, а месеци, дни, години, не са нереални напротив те са ежедневието, защото биват изживявани ...
  Неизвестността означава смърт, Смъртта означава неизвестност. А от тях единствено се страхува човекът. Той се страхува от смъртта, защото знае, че не може да знае какво има от другата й страна, за него тя е неизвестност. Но от друга страна той се страхува от неизвестността, защото тя означава смърт. В нея той може да навлезе, но не и да излезе ...
  Човек умира и се ражда в Неизвестността, когато изживява Любовта. След нея той вече не е същият и никога няма да бъде. И все пак Любовта е прекрасна, най-прекрасното нещо на този и онзи свят ... Чрез нея човек умира и отново се ражда пречистен и обновен, притежаващ нова енергия и желание за живот.


Автор:  Лили Димитрова