Исторически митове за жените, които е крайно време да забравим

 

I. Голотата

 Голотата със сигурност не е това, което беше. Всички сме чували, че едно време нa порядъчните жени им е било аболютно забранено показват глезените си, нали? Това не е съвсем вярно.

Първо, трябва да вземем предвид класовите различия. Всяка представителка на висшето общество вероятно няма да се затрудни да носи постоянно дълги до земята поли. Ами работничките? Със сигурност дългият работен ден на полето или във фабриката не е подходящ за такъв тип облекло.

Ами спортовете? Викторианските жени от висшето общество били изявени любителки на различни физически активности. А със сигурност като жени не бихме се представили по най-добрия начин, ако отидем на лов, караме колело или правим гимнастига с такъв дрескод, нали? При такива обстоятелства се допускало носене на по-къси поли, под които гордо се подавали и глезените.

Редно е да добавим, че всяко момиче до 16-годишна възраст все още не е смятано за жена и имало разрешение да носи къси рокли, които дори показвали прасците му. 

За да се качат по стълбите, за да стигнат до мястото си в каретата, за да спасят скъпите платове от дъжда, по улиците ежедневно се разхождали открити глезени. С други думи, показването им въобще не е било нещо чак толкова скандално и неестествено.

Нещо повече, западната мода в края на 18-ти век (преди Викторианската епоха) налага този тип модел, който очевидно е със значително скъсена дължина. Тази тенденция се завръща отново в аристократичните среди в периода след 1820 година.

Това обаче не означава, че дамските крака не са сексуализирани. По онова време те все пак са относително прикривани – да повдигнеш дискретно полата си, за да се качиш в каляската, е едно, но една кратка разходка по главната улица с рокля до коляното определено ще съсипе репутацията ти. 

II. Отношението към гърдите

Това обаче не се отнася за голата женска гръд. Докато краката (особено бедрата) са голямо табу, обществото по онова време няма нищо против разголените дамски гърди и зърна. Като представителка на аристократичен род можеш дори да позираш за портрет без нито сантиметър плат да покрива гърдите ти и никой няма да има нищо против.

Нещо повече, отношението на мъжете към дамските гърди било по-скоро равнодушно. Вечерните рокли са разкривали внушителна гледка към раменете и деколтето, което (иронично) е противоположно на това, което в наши дни възприемаме като официално облекло.

Всичко това доказва, че гърдите не се възприемат като нещо сексуално като част от човешката природа, отношението ни към тях по-скоро е продукт на съвременните оществени представи.

III. Сексът и темите табу

Според сериали като „Бриджъртън“ жените нямали никаква представа от къде идват децата. Да, вярно е, че сексът не е тема, по която обществото е водело отворени дискусии, но всички родители (особено майките) приемали като личен ангажимент да подготвят дъщерите си за този момент. Тийнейджърките по онова време може и да не са знаели „техническите аспекти“ на правенето на любов, но със сигурност са били наясно, че между мъжа и жената се случва нещо особено и какви са последствията от него след няколко месеца. 

Нещо повече, благодарение на тези знания младите момичета знаели как да се грижат за репутацията си и да държат обожателите си на дистанция. А дори и да не получават информацията в прав текст и с детайли, те могли да обсъдят темата със своите приятелки и да „сглобят пъзела“ заедно, според това, което всяка от тях е чула и видяла.

Ако сте чели роман на Джейн Остин, чийто сюжет съвпада с епохата в „Бриджъртън“, ще забележите, че в него има известен сексуален контекст. С други думи, сексът не е нещо, от което жените не са имали никаква представа по онова време. 

IV. Скромността

Докато още сме на темата за невиността, според митовете жените от миналото са били мълчаливи и хрисими. Е, това е бил тогавашният социален идеал за жена, но това не означава, че той непременно е спазван. 

Ако надникнем в биографиите на великите жени или героините в художествената литература през 18 и 19 век, ще забележим, че те са били всичко друго, но не и това. А и човек може да спазва моралните принципи на обществото, в което живее, но зад кулисите да бъде дързък, амбициозен и дори малко подъл, нали?

Нещо повече, ако по онова време си богата възрастна жена от аристократично семейство, буквално нищо не може да те спре да правиш и да казваш всичко, което си пожелаеш. Можеш да нарушаваш дрескода, да пушиш, да изразяваш публично мението си, дори да псуваш.  

Що се отнася до жените от ниските социални класи на обществото, те със сигурност не са били задължени да спазват добрите маниери и социалните догми. 

V. Ролите в семейството

Патриархалната система през Викторианската епоха не е държало жената заключена по цял ден вкъщи, за да ражда по едно дете всяка година. Независимо от социалния си статус и времето, в което живее, всяка жена има своите лични битки, които трябва да спечели.

Освен това сме чували толкова много истории за истински личности, които успяват да се изкачат по стълбата на успеха и да блеснат с качества, независимо от времената, в които живеят. 

И все пак, нито законът, нито оществото разрешава на жената да има право на глас, кариера и образование. Някои дами дори не са предполагали, че е възможно да имат политически пристрастия.

Това не означава, че всички жени са мълчали и покорно са изпълнявали домакинските си задължения. Много от тях са имали гражданска позиция и идеи. Много от тях не са спирали да говорят и да се борят за това, в което вярват. Просто никой не е искал да ги чуе.